Постинг
01.12.2006 11:18 -
Домашните любимци и бебето!
КАКВО ДА ПРАВИМ С ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ, АКО ЧАКАМЕ БЕБЕ?
Този въпрос вълнува всички , които очакват бебе и имат животни в къщи . С раждането си бебето става най-важният член на семейството . Отглеждането му и доброто му здраве са на първо място във всяко семейство .
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители , приятели ) .Болката от раздялата е силна и за хората , и за техните любимци . Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов , с които е трудно да се разделим. Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни , за да осигурим безопасност на любимото си дете ? Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение :
Животните изискват време , а майката е заета с бебето 24 часа . Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето , да почиства редовно легенчето на котката . Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността , особено от последното – почистването на котешкото легенче .
Хигиената в един дом с бебе трябва да бъде отлична , което означава , по възможност , отделни пространства ( стаи ) за бебето и животните – поне в началните няколко месеца . В малък апартамент това е трудно осъществимо . Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека , който ще се грижи за животните .Ако живеете в малък апартамент , много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе , отколкото едра порода куче и бебе. Трябва отрано да прецените възможностите си .Имайте в предвид че когато кучето се разхожда навън , може да стане механичен преносител на зарази – яйца на паразити , бактерии , гъбички , които полепват по краката и козината му , особено ако стъпи , или се отъркаля в някое чуждо изпражнение . Не случайно кучешката тения , това от което най-много се плашат хората , се нарича “болест на мръсните ръце “ . За жалост в нашата страна са единици тези , които почистват след животното си – аз ви призовавам и вие да сте едни от тях ! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея , после обърнете наопаки , завържете и хвърлете в кош за отпадъци . Почистете така , както бихте сторили ако това се случва у вас , или във вашия двор . Опасността от зоонози ( болести , предавани от животните на хората ) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила :
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани . Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс . Кучето , както и всички домашни животни , могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда – вода , почва , храна . Лептоспирите са устойчиви във водна среда , особено застояла , и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци . В месо и вътрешни органи от болни животни , съхранени в хладилник , могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности , при къпане , пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо , при отглеждане на заразени животни . Както вече се спомена , това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета . Препоръчително е обаче , ако домашното ви куче ходи на лов , 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза , независимо от ежегодната ваксина . Препоръчително е и котките , и кучетата , а също и морските свинчета и зайчетата да се ваксинират срещу кожни гъбички ( дерматофити ). Не забравяйте ,че ваксините изграждат имунитет , който трае 1 година , и е необходима ежегодна реваксинация , независимо от възрастта на животното !
2. Редовно и правилно обезпаразитяване .
Външно - с качествен препарат с дълго действие , нетоксичен за хора , осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи , тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората .
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении . Повечето от опасните за човека паразити ( например род Ancylostoma ( кръгли глисти ) , някой тении ) , имат кратък цикъл на развитие – около 3-4 седмици . Само ежемесечното третиране може да гарантира , че кучето ви не отделя яйца на паразити .
Вашето куче може да заболее от ехинококоза ( кучешка тения ) само ако консумира сурово месо , и по-точно сурови вътрешни органи , затова никога не го хранете с такива неща .
3. Ако се безпокоите че котката ви е носител на токсоплазмоза , могат да се направят фекални и серологични изследвания , които да установят това . По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката , или да го прави с ръкавици за да избегне евентуалния контакт с изпражненията .
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо , опитване на сурова кайма и др.под. , и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва – директен или индиректен , напр. недоизмити зеленчуци . Много рядко котка , която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо , е носител . Котките които живеят по двора са по-реален носител
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване , знайте че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация .
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката . Понякога новия член на семейството буди ревност , особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност , а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места . Ако имате такъв проблем , консултирайте се с вашия ветеринарен лекар – той може да ви даде съвет как да се справите. 6. Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор , когато е заедно с животните , особено ако някои от тях в момента се хранят – в 90% от случаите агресивните реакции стават заради храна .
7. Напоследък се променя мнението , че ранния контакт с кучета и котки , или с други животни води до прояви на алергии . Напротив – най-новото становище на английски учени е , че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени , толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях .
В заключение – като цяло са необходими повече грижи и внимание , за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни , но не е невъзможно , стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката . В психологически аспект е много благоприятно отрано детето да има контакти с животни , а по-късно и да се грижи за тях .От гледна точка на опастностите от зарази – ако се грижите правилно за любимците си , тези опастности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опастности на детските площадки и улицата . Ето мненията и опита на някои майки и бащи , запазили животните си въпреки бременността и раждането:
Иво , Стара Загора : “ Имах мъжки 5 –годишен пинчер , когато се ожених . Кучето живееше в близък контакт с нас , спеше в нашата спалня . Когато се роди бебето , го изолирахме от стаята , наложи се да спи само в хола . Първият месец беше доста труден – кучето определено ревнуваше . Будеше ме по 2-3 пъти нощем , за да го извеждам навън , уж че му се ходи по нужда . После започна да припикава само обувките на жена ми – наложи се да ги държи нависоко в коридора . Лека – полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми . Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно .”
Виктория , Пловдив : “ Взех кучето ми Офелия ,кръстоска , когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете . Родителите ми бяха много против . Когато бебето се роди , до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи – имах нещо като бариера на входа на детската стая . Аз се грижех сама и за бебето , и за кучето . Обличах отделна дреха за детската стая . Тогава нямаше памперси , нямаше готови кучешки храни – сега двете неща улесняват . Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка . Притеснявах се не толкова за хигиената , а кучето да не нарани детето в процеса на играта . Детето само печели от ранното съжителство с животно – всеотдайност , добро отношение към околните . Възпитанието на някой качества е по-лесно – например ред – Офелия унищожаваше всичко неприбрано , като чорапи , обувки и т.н. . Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация . За известно време имах малко повече ангажименти , но при добро желание , добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред . Нямахме никакви здравословни проблеми.
Мариана , Пловдив : “ Когато забременях , направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми , лабрадор , за да съм сигурна че не е заплаха за здравето ни .Известно време кучето беше при майка ми . След като бебето поотрасна , нямаме никакъв проблем , когато са заедно . Моето наблюдение е , че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни “.
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители , приятели ) .Болката от раздялата е силна и за хората , и за техните любимци . Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов , с които е трудно да се разделим. Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни , за да осигурим безопасност на любимото си дете ? Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение :
Животните изискват време , а майката е заета с бебето 24 часа . Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето , да почиства редовно легенчето на котката . Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността , особено от последното – почистването на котешкото легенче .
Хигиената в един дом с бебе трябва да бъде отлична , което означава , по възможност , отделни пространства ( стаи ) за бебето и животните – поне в началните няколко месеца . В малък апартамент това е трудно осъществимо . Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека , който ще се грижи за животните .Ако живеете в малък апартамент , много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе , отколкото едра порода куче и бебе. Трябва отрано да прецените възможностите си .Имайте в предвид че когато кучето се разхожда навън , може да стане механичен преносител на зарази – яйца на паразити , бактерии , гъбички , които полепват по краката и козината му , особено ако стъпи , или се отъркаля в някое чуждо изпражнение . Не случайно кучешката тения , това от което най-много се плашат хората , се нарича “болест на мръсните ръце “ . За жалост в нашата страна са единици тези , които почистват след животното си – аз ви призовавам и вие да сте едни от тях ! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея , после обърнете наопаки , завържете и хвърлете в кош за отпадъци . Почистете така , както бихте сторили ако това се случва у вас , или във вашия двор . Опасността от зоонози ( болести , предавани от животните на хората ) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила :
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани . Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс . Кучето , както и всички домашни животни , могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда – вода , почва , храна . Лептоспирите са устойчиви във водна среда , особено застояла , и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци . В месо и вътрешни органи от болни животни , съхранени в хладилник , могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности , при къпане , пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо , при отглеждане на заразени животни . Както вече се спомена , това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета . Препоръчително е обаче , ако домашното ви куче ходи на лов , 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза , независимо от ежегодната ваксина . Препоръчително е и котките , и кучетата , а също и морските свинчета и зайчетата да се ваксинират срещу кожни гъбички ( дерматофити ). Не забравяйте ,че ваксините изграждат имунитет , който трае 1 година , и е необходима ежегодна реваксинация , независимо от възрастта на животното !
2. Редовно и правилно обезпаразитяване .
Външно - с качествен препарат с дълго действие , нетоксичен за хора , осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи , тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората .
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении . Повечето от опасните за човека паразити ( например род Ancylostoma ( кръгли глисти ) , някой тении ) , имат кратък цикъл на развитие – около 3-4 седмици . Само ежемесечното третиране може да гарантира , че кучето ви не отделя яйца на паразити .
Вашето куче може да заболее от ехинококоза ( кучешка тения ) само ако консумира сурово месо , и по-точно сурови вътрешни органи , затова никога не го хранете с такива неща .
3. Ако се безпокоите че котката ви е носител на токсоплазмоза , могат да се направят фекални и серологични изследвания , които да установят това . По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката , или да го прави с ръкавици за да избегне евентуалния контакт с изпражненията .
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо , опитване на сурова кайма и др.под. , и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва – директен или индиректен , напр. недоизмити зеленчуци . Много рядко котка , която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо , е носител . Котките които живеят по двора са по-реален носител
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване , знайте че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация .
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката . Понякога новия член на семейството буди ревност , особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност , а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места . Ако имате такъв проблем , консултирайте се с вашия ветеринарен лекар – той може да ви даде съвет как да се справите. 6. Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор , когато е заедно с животните , особено ако някои от тях в момента се хранят – в 90% от случаите агресивните реакции стават заради храна .
7. Напоследък се променя мнението , че ранния контакт с кучета и котки , или с други животни води до прояви на алергии . Напротив – най-новото становище на английски учени е , че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени , толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях .
В заключение – като цяло са необходими повече грижи и внимание , за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни , но не е невъзможно , стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката . В психологически аспект е много благоприятно отрано детето да има контакти с животни , а по-късно и да се грижи за тях .От гледна точка на опастностите от зарази – ако се грижите правилно за любимците си , тези опастности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опастности на детските площадки и улицата . Ето мненията и опита на някои майки и бащи , запазили животните си въпреки бременността и раждането:
Иво , Стара Загора : “ Имах мъжки 5 –годишен пинчер , когато се ожених . Кучето живееше в близък контакт с нас , спеше в нашата спалня . Когато се роди бебето , го изолирахме от стаята , наложи се да спи само в хола . Първият месец беше доста труден – кучето определено ревнуваше . Будеше ме по 2-3 пъти нощем , за да го извеждам навън , уж че му се ходи по нужда . После започна да припикава само обувките на жена ми – наложи се да ги държи нависоко в коридора . Лека – полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми . Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно .”
Виктория , Пловдив : “ Взех кучето ми Офелия ,кръстоска , когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете . Родителите ми бяха много против . Когато бебето се роди , до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи – имах нещо като бариера на входа на детската стая . Аз се грижех сама и за бебето , и за кучето . Обличах отделна дреха за детската стая . Тогава нямаше памперси , нямаше готови кучешки храни – сега двете неща улесняват . Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка . Притеснявах се не толкова за хигиената , а кучето да не нарани детето в процеса на играта . Детето само печели от ранното съжителство с животно – всеотдайност , добро отношение към околните . Възпитанието на някой качества е по-лесно – например ред – Офелия унищожаваше всичко неприбрано , като чорапи , обувки и т.н. . Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация . За известно време имах малко повече ангажименти , но при добро желание , добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред . Нямахме никакви здравословни проблеми.
Мариана , Пловдив : “ Когато забременях , направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми , лабрадор , за да съм сигурна че не е заплаха за здравето ни .Известно време кучето беше при майка ми . След като бебето поотрасна , нямаме никакъв проблем , когато са заедно . Моето наблюдение е , че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни “.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 29
Блогрол
