Постинг
01.09.2015 21:46 -
Левитските дегенерати – бълнуват нов световен ред – единна комунистическа държава/Банкстерите допуснаха социалистите до властта за да съсипят държавите
„Първо застреляй, обезглави и елиминирай социалистите, щом се наложи. По-добре такава кървава баня, отколкото война зад граница. Но не предварително и без да губиш темпото.“[ Fritz Fischer – “Germany’s Aims in the First World War”]
Това е заръчал германският канцлер Бернхард фон Бюлов на своите политически наследници през далечната 1906 г. Социализмът е диктатура на съвсем незначителна на брой самонадеяна върхушка, съставена от дегенерати. Той не е република, което ще рече свобода, а деспотизъм, тирания. Диктатурата винаги, непременно означава войни, нещастия, кражби и мизерия. Социализмът неизбежно води до това, понеже разчита на поробването и грабителството, а не на свободата и труда.
През Втората световна война германски икономисти изследвали и съпоставяли производителността на труда на работниците и на концлагеристите. Първите се оказали четири пъти по-продуктивни.
В разказ на Уилям Фокнър двама робовладелци се припичат на слънце и бъбрят. Единият разказва, как си купили роби, но те се оказали изключително мързеливи. На въпросителния поглед на събеседника си отговорил:
„Сега работим, за да охраним робите. Та да можем да ги продадем.“
Наскоро чух виц, който нагледно обяснява какво представлява социализмът.
Ако отидете някъде в пустинята Сахара, и видите да внасят пясък, бъдете сигурни – преди пет години социализмът се е настанил на това място!
Банкстерите допуснаха социалистите до властта. И съсипаха държави, които вървяха напред и нагоре, бяха маяк, който служеше за ориентир на останалите. Те мечтаеха да го следват.
Всичко свърши. Левитските дегенерати – „леви“ и „десни“ – бълнуват нов световен ред – единна комунистическа държава на земята.
Не вярвате? Чували ли сте за Тони Бен? Знаете ли кой беше той?
„В продължение на много години, всяка събота Корбин правеше поклонническо пътешествие до дома на Тони Бен. В таен сговор с бащата на Ед Милибанд, марксисткия автор Ралф Милибанд, Бен събираше около себе си интересни мислители, симпатизиращи на левицата, готови да се включат в онова, което наричаха Независимо ляво сдружение. За да разговарят за злободневни неща.
Депутатът Джон Макдонъл каза: „Те обикновено обсъждаха всичко под слънцето. Джереми беше много близък с Тони до самия му край.“
Не само в тази публикация се твърди, че Тони Бен е бил главният ментор на кандидата за лидер на лейбъристите Джереми Корбин. Преди да разберете, защо ви занимавам с починалия през миналата година наставник на тъй охулваната или възвеличаваната фигура на Корбин, нека изложа няколко факта за самия Бен.
Колкото и невероятно да ви се струва, Антъни Нийл Уеджууд Бен (1925-2014) беше едновременно аристократ и социалист… по наследство. През 1942 г. неговият баща – Уилям Бен, виконт Стансгейт, бил избран в Камарата на лордовете. Отначало членувал в Либералната партия. Но впоследствие станал депутат от… Лейбъристката. Доста след него Уинстън Чърчил също прекрачил либералната граница и се провъзгласил за… „консерватор“.
Уилям Бен е бил британски министър за Индия и на въздухоплаването. Неговият син Бен – министър в кабинетите на Харолд Уилсън и Джеймс Калаган. Но също така – 47 години – член на Парламента от Лейбъристката партия!
Поначало глобализацията минава за идеология на свръхбогатия елит. На онези корпоратократи, които искат цялата власт на планетата. Мнозинството от хората смятат, че тези хора са… „десни“. Редовните читатели на тази медия – едва ли. Те са наясно с истината за т. нар. политически полюси. И за това, че поляризацията съществува в главите на най-неосведомените.
Тони Бен беше основател на движението „Да спрем войната“! На неговата редовна конференция през 2009 година той произнесе реч, която съдържаше следното:
Може би ще дойде ден, когато ще наложат в живота лозунга: Един бог, един народ, една държава, един лидер! Няма да има необходимост от партии, тъй като всички ще са обединени под общ скиптър с шестолъчната звезда отгоре.
За да бъде пълно „щастието“ и всички от народа да изглеждат еднакво, навярно ще наложат правила за сексуално общуване. Та в рамките на две поколения – примерно, населението да има една и съща външност: кафеникави, с полудръпнати очи и кестеняви коси. Бели и черни, жълти и смугли, руси, чернокоси, синеоки няма да бъдат допускани.
Ein Gott, ein Volk, ein Reich, ein Fьhrer! Heil Rothschild, der Sohn von David![ Един бог, един народ, една държава, един лидер! Да живее Ротшилд, синът Давидов!]
Убедихте ли се, че един отявлен левичар, който споделял част от идеите на марксизма, мечтаеше за единно световно правителство? Простете, но нима Карл Маркс още в „Манифеста на комунистическата партия“ не постави това като крайна цел на комунизма – една държава на земята? Като сте наясно, че Тони Бен е бил менторът на Джереми Корбин, кажете: Какво може да отличава мераклията за главния лейбъристки партиен пост от останалите глобалисти?
Тези дни някои от „десните“ икономисти успяват да прокарат в корпоративните медии по-честни мнения относно основната задача на глобализма – финалът на свободата. Според един от тях, „глобализацията е достигнала най-високите равнища“ на разполагащите с реална власт – power. Той констатира, че закъсващите икономики засилват протекционизма – изолацията на вносните продукти.
„Въпреки това би било погрешно да разглеждаме протекционисткия натиск като първопричината за онова, което в момента е изключително необичайното забавяне на нарастването в глобалната търговия. Фактически, по-вероятно е тези мерки да са отговор на явлението. Когато е трудно да бъде постигнато увеличение на износа, страните естествено се насочват навътре към себе си. Намират начини за подкрепа на вътрешното търсене. А ако могат, отхвърлят чуждестранните стоки и услуги.
Нарекоха го „върха на глобализацията“. И това е подходящ термин за онова, което сега не просто е модна теория, но е и феномен, който наблюдаваме. През юни видяхме съвсем нищожно покачване на глобалната търговия. Но тенденциите са неумолимо надолу. През второто тримесечие на тази година обемът на глобалната търговия спадна с 0,5 на сто, следвайки снижението от 1,5 процента през първото тримесечие, според най-новите данни. Това е първият подобен спад на глобалната търговия от рухването на [банката] “Lehman’s” [в средата на септември 2008 г.].
Спадът в интернационалната търговия е белязан само от нарастването на движението на работната сила през границите, понастоящем в номинално измерение – на безпрецедентни нива. Оказва се, че една форма на глобализацията е да се дава път на нещо, което политически е още по-отровно от същото.“
Ако глобализацията е истинска, никой не бива да спира потоците от работна ръка през държавните граници. Нали нейната крайна цел е изчезването на тези разграничителни линии и сливането на всички държави в една? Но не би – протекционизъм от ранга на настоящия едва ли е наблюдаван от четвърт век насам, след като Интернационалът заповяда разрушаването на Берлинската стена.
В същото време „свободолюбците“ опищяват орталъка заради бежанската вълна, която сами предизвикаха. Преобладаващата част от хората, нахлуващи на нашия континент от други места, са свестни. Те не искат да крадат или да разчитат на помощи от съответните правителства. Мечтаят да се трудят и да си осигурят сносен живот. Такъв, какъвто им беше отнет от въпросните управници, дето днес ги сочат с пръст.
„Във всички случаи, на този етап“ – заключава нашият „десен“ коментатор, – „каква е присъдата относно това дали пукнатината в нарастването на глобалната търговия е резултат от „върха на глобализацията“, или на още по-модерната теория за „вечна стагнация“, разпространявана сред онези ляво ориентирани, идеята, че капитализмът на свободния пазар е потънал в полупостоянното състояние на вцепенение, което изисква крайни равнища на финансово стимулиране и правителствена намеса?
Аз съм сред оптимистите. Все още сред онези от нас, които вярват в свободната търговия като най-ефективен път за напредък. И като най-добрата противоотрова, изобретена досега, срещу човешките конфликти, която държим в ръцете си, за да дадем солиден отпор, защитавайки я от силите на реакцията.“
Когато чуя, или прочета израза „силите на реакцията“, настръхвам. Връща ме в едни от най-страшните времена на тоталитарния социализъм. Когато, „борейки се против „силите на реакцията“, комунистите изтриха десетки милиони хора от лицето на земята!
Ако имах възможност, щях да запитам другаря „десен“ икономист: Дали безвъзмездните помощи в размер на около 3 трилиона долара, които през 2009 година правителствата в САЩ и Западна Европа отпуснаха на големите банки и на крупните производствени корпорации – например на автомобилната индустрия – бяха елемент на „капитализма на свободния пазар“? Ако отговорът е положителен, ще излезе, че при тоталитарната терористична власт на комунистите ние „сме се радвали“ тъкмо на това – на „капитализма на свободния пазар“!
Хайде стига! Ако народните маси на Запад са луди, в случай, че и тукашните са превъртели, все още се намират човеци, за които „свещените принципи на англосоца: Новоговор, двумисъл, променливост на миналото“, не са валидни. „На нас не ни се струва, че скитаме из дебри по морското дъно, изгубени в един чудовищен свят, където самите ние сме чудовища“. Знаем, че не сме.
Може да съм „сам“, но за мен „миналото не е мъртво“. А бъдещето? То наистина, може би, е „немислимо.“ Но знам, че винаги има шанс…
Ще ви излъжат или да? Знаете отговора
Какво кара „леви“ и „десни“ да се нахвърлят върху Джереми Корбин? Искал да национализира онова, което Маргарет Тачър приватизира. Вдруги ден пак ще раздържавяват… Какво от това? Щом подобни процеси са възможни, има ли значение? Особено като знаем, че всички са едни и същи – и „милата“ Маргарет, и „милият“ Джереми. Нали обслужват общи господари?
За тях, за властелините на света, е опасно друго въжделение на екипа Корбинов. Един от съветниците на Джереми „иска да сложи край на независимостта на Bank of England като част от общата политика на избавление „на народа от QE“.
Съкращението идва от quantitative easing. Тук го превеждат като количествени улеснения. Което е буквално, но не говори нищо. Става дума за парична политика на централните банки, която те приложиха след разразяването на глобалната финансово-икономическа криза през 2008 година. Състои се в изкупуване на активи, ценни книжа и финансови инструменти от частни търговски банки и други подобни институции – фондове, финансови къщи с конкретно насочени кредитни портфейли и т.н. По този начин се прави опит за повишаване на стойността на тези закъсали – повтарям: частни корпорации.
Обикновено стъпката е съпроводена с емитиране на още пари, понеже наличните не достигат. Което увеличава инфлацията. И предизвика още по-голяма бъркотия, каквато беше целта. Общо взето, тази мярка спаси някои от най-големите богаташи.
Докато народите се гърчеха, банкстерите, превърнали световната финансова система в джунгла със съответните закони, си раздаваха несметни премии с парите на данъкоплатците, получени по линията на quantitative easing. Този беше един от начините за разширяването на пропастта, която дели онези 1 процент свръхзаможни и останалите 99 на сто земни жители.
Практикуването на quantitative easing – количествени улеснения, от страна на централните банки, разкри истината за онова, което представляват те. Всяка централна банка е statu in statum – държава в държавата. Независима от правителството, тоест – от народа. Но Ротшилдови са сложили ръка върху всички тях. И след дни, около средата на септември, очаквайте поредния финансов катаклизъм.
Та ето къде всъщност Интернационалът го стяга чепика по отношение на Джереми Корбин. Съществува опасност той да се окаже обувка, два номера по-малка, която се стреми да бъде надяната на нозете на централните банкери.
Не се залъгвам – няма да стане. Единственото избавление от Тях е арест на всички от фамилиите поне до четвърто коляно. Съд по бърза процедура и дълга каторга, в която след тежкия работен ден да имат време да размишляват върху Вехтия завет, Талмуда, псевдохристиянството, исляма, холокостиката и военните си мераци. Но преди всичко – над банково-кредитната индустрия, чрез която повече от два века и половина заробват народите.
Пак казвам: Това са неосъществими момински блянове. Народите нямат сиво вещество, ищах, енергия, сили и не разполагат с организация, за да го постигнат. Такава е играта.
Онази безкрайна пиеса, която ни представят, за да могат Те да вършат истински важните неща зад завесите. Някои ми пишат, че усещат – всичко е, както казвате, но не мога да повярвам…
Да задължавам някого? Истината винаги е една. Фактите – също. Те не са идеални, а обективни. Съществуват, каквито са. Има ги в реалността. Друг въпрос е, какво битува във възприятията и съзнанието на хората. Вярата на отделния човек не променя фактите, действителността – истината. Освен, ако приемем, че всичко е относително и не познаваме фактора време… Това е прекалено сложно за мен.
Сега повечето от големите английски градове имат кметове лейбъристи. Можело на предстоящите местни избори и Лондон да падне в ръцете на… „социалистите“! Защо ни смятат за тъй безпаметни и глупави? Та влюбеният в Джордж Буш „социалист“ Тони Блеър беше по-десен и от изгората си в Белия дом!
В случай, че нечии политически врагове са вътре в собствената му партия, заканват се да я напуснат, ако той стане неин лидер, и особено щом се казват Тони Блеър и Гордън Браун, човек следва да се замисли поне малко. Още по-подозрително става, когато социалист по дефиниция, за какъвто винаги се е представял влюбеният в Джордж Буш хомосексуален военнопрестъпник Блеър, внезапно се нахвърля върху… социализма!
В статия, озаглавена „Политиката на Джереми Корбин е фантазия – като „Алиса в страната на чудесата“, той си мисли, че прави на пух и прах първо Доналд Тръмп, който е „десен“ кандидат за президент на САЩ. Значи да го коментира изобщо не е работа на чуждестранен политик. Освен ако Тони не си въобразява, че вече е ментор от световна величина.
После Блеър се нахвърля на социалиста Бърни Сандърс – също мераклия за наемател на Белия дом, но „отляво“, от Демократическата партия.
След това взима на мушка Шотландската национална партия и доскорошния гръцки премиер Алекси Ципрас. За да стигне до „Марин Льо Пен, която се носи във висините във Франция, отстоявайки краен национализъм, съчетан с квази-социалистическа икономическа политика, насочена към малкия бизнес, когато, нека го кажем, историческите прецеденти от подобна комбинация не са съвсем успокоителни“.
Хайде, пак опряхме до Хитлер и нацистите. Никога – до Ленин, Сталин, Рузвелт, Уилсън, Митеран, комунистите…
Последното е и неетичен удар в слабините. Може да мине пред все по-затъпяващата британска публика. Но не и при умните и мислещите читатели. Още повече, че, както вече констатирахме, Марин Льо Пен, заедно със самия Тони Блеър или вече реализираните й подобия на жени – Ангела Меркел и Хитлери Клинтън, отдавна е хваната за топките. При другарката Хилъри Родъм те личат толкова, че й е невъзможно да носи къси рокли и поли – ще се видят.
Тони Блеър заявява, че „върви политика на успоредна действителност, при която разумът причинява раздразнение, емоционалното въздействие царува, а единственото нещо, което си струва, е да се чувствате добре с всичко това“. Ако някой може, моля, нека ми преведе „мисълта“ на „политическия гений“.
За него бомбардирането на Белград, нахлуването в Афганистан и Ирак, нападенията над Либия и несекващата вече близо седемдесет лазарника ционистка агресия срещу съседите на политическия цирей, наречен Израел, е… нормалната действителност!
Ето ви един дегенерат, при това медицински и юридически освидетелстван като такъв, който вместо в усмирителна риза в съответната институция, както наричат лудниците в Англия и САЩ, не само е на свобода. Проповядва?! И е недосегаем. Макар да е корумпиран до козирката, постоянно го назначават на високоплатени интернационални длъжности. И той не престава да се проваля в тях.
Въпреки доказателствата за извършените от него крупни военни престъпления и криминални действия срещу човечеството и човечността, не го изправят пред съд. Вместо да е вързан с въжета, а цялото му имущество, придобито по престъпен начин, да е иззето в полза на хазната, Тони Блеър поучава, наставлява и агитира.
„Така че, когато хора като мен излизат напред и казват, че избирането на Джереми Корбин за лидер би било електорална катастрофа, неговите ентусиазирани нови поддръжници ококорват очите си. Нийл Кинък, Гордън Браун и аз имаме общо около 150 години членство в Лейбъристката партия. Ние сме доста различни. Не сме съгласни по определени теми. Но по тази сме единни.“
Блеър сравнява кандидата за водач на лейбъристите с шофьор на автомобил, който се движи по непознат път. Пасажерите, вече минавали по този друм, го предупреждават да спре, понеже е изпълнен с опасности. Но той не ги слуша.
Ако не е запознат със същността на съществото Тони Блеър, като чете, човек може да помисли, че има щастието да срещне размислите на мъдрец, който цял живот е служил на доброто. А не с изродщините на малоумен и алчен ратай на Интернационала, на военнопрестъпник, на чиято съвест лежат стотици милиони жертви на въоръжени конфликти.
„Много дегенерати притежават необикновени качества – например неутолимо желание да господстват, ненормално, направо патологично въжделение винаги да бъдат на върха. Много от тях са обладани от явна и неутолима жажда за власт.
Тези дегенерати се чувстват „избрани“, „елит“ (мания за величие); но едновременно с това те се усещат „гонени“ и „подлежащи на преследване“ (мания за преследване). Тъй като манията за величие и манията за преследване са родни сестри.
Всичко това са азбучни истини. Детска градина.“[Григорий Климов – “Божий народ”, Издательство “Советская Кубань”, вече цит. съч., стр. 3.]
Става дума за резултатите от десетилетните проучвания на такъв вид твари, формирали дегенерологията – науката за израждането и изродите. Тя се заражда и обособява в рамките на т. нар. Харвардски проект. Програма на Службата за стратегически услуги – ССУ, а след това – на нейния наследник ЦРУ, чието начало е поставено през четиридесетте години на миналия век. Нейната задача е да установи причините на заболяването. И като използва симптомите, да предостави на господарите на света методология за откриване и вербуване на дегенерати с цел властване. Но в името и за интересите на левитското Братство.
Адолф Хитлер е бил обект на едно от първите подобни изследвания, проведено през 1943-1944 година от екип под ръководството на известния тогава американски психоаналитик Уолтър Лангър. За неговото реализиране са били обработени и използвани цели купища документи, както и многобройни свидетелски показания на роднини и близки до фюрера на Третия райх. С възможно най-висока степен на сигурност е установен неговият произход – еврейски, от виенските Ротшилдови. Също така – умствените, психическите и физическите му качества.
Въз основа на миналото на Хитлер и на установеното от проучванията, са изведени заключения за възможното му бъдеще след края на Втората световна война. В доклада не се съдържат никакви съмнения в нейния изход – безусловна победа на Съюзниците! Един от вариантите за живота на фюрера след войната е бягство в Аржентина. Което се превръща в съвместна операция на нацистките секретни служби и ССУ.
Когато срокът за секретност изтече, докладът от изследването беше публикуван като авторска книга на Уолтър Лангър, с предговор от неговия брат – историка Уилям Лангър.
Разясненията бяха необходими, за да не сметнете, че следващият цитат е фантасмагория. Неговият автор е дългогодишен щатен сътрудник на ЦРУ, работил изключително в рамките на Харвардския проект – на дегенерологията.
„Практически всички световни вождове имат ярко изразен вроден комплекс на властта.
По правило той представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.
В края на четиридесетте и в началото на петдесетте години комплексът на латентния хомосексуализъм на Ленин („Комплексът на вожда“) беше изучаван най-внимателно в ЦРУ.
Кодовото название на тези строго засекретени научни изследвания беше Харвардски проект. Тъкмо там, работейки в група от изследователи по Харвардския проект, за първи път се запознах с тази тема.
Всяка добре организирана група от хора, които имат познания по въпросната забранена тема, може да намира и да издига във властта бъдещи лидери, като пешки в световната шахматна игра.[152] От само себе си се разбира, че вождовете на дегенеративната секта, които познават добре този проблем по собствената си кожа, практикуващи същата игра от няколко хиляди години, притежават гигантско преимущество пред онези, които играят без познание, без подготовка, че и на сляпо.
Всички сме виждали по телевизията, как 5-6 яки санитари не могат да овладеят един хилав умопобъркан.
Енергията, която тези безумци произвеждат, е най-добрата илюстрация на онова, каква действително непобедима енергия притежава полуненормалният садистичен изрод, обладан от жажда за власт.
Тези хора са като оръжие за масово поражение.
В днешния ден мнозина вече знаят основните принципи на устройството на атомната бомба. Но само твърде ограничен кръг от посветени има познания и умения, необходими за производството на ядрено оръжие. И онова, което е не по-малко важно, единствено те биха могли да отправят ядрената бойна глава право в целта, като я използват за разрушаване на държавните структури.
Същото се отнася и за познанието в областта на висшата социология. Обаче дегенератите са по-ефикасни в разрушаването на страните, отколкото ядреното оръжие. Те са почти толкова ефективни (но едновременно с това и опасни), колкото биологичното оръжие.
По правило, дегенератите ненавиждат нормалните хора. Нали „дяволът не може да обича и не обича онези, които обича“?
На отвратителните изроди им доставя садистично удоволствие да наблюдават, как един полубезумен лидер-изчадие, когото са довели на власт в една държава, тръгва да воюва с друг полубезумен изроден садист, изведен на власт в друга държава пак от тях. А милиони и милиони нормални хора загиват. При това – за развлечение и поради садистичното удоволствие на тези лидери от дегенеративната секта.
Искате да ме попитате, как се върши това? Прави се чрез масонството.
Масони, илюминати, ротарианци и така нататък („нашето име е легион, тъй като сме много – му отговориха бесовете“) – всички те са клубове, където дегенератите внимателно следят поведението на възможните кандидати. И при потвърждение за наличие на силни хомосексуално-садистични наклонности, започват активно да ги издигат към върховете на властта.“
Началото на края на Европа,
каквато я познаваме – заслужено
Тони Блеър се влюбил в Джордж Буш, споменава лорд Джон Сюъл в познатия ви видеозапис. Хитлери Клинтън „навярно е изяла повече катерички от мен“, признал съпругът й Бил – бивш президент и незаконен син на Дейвид Рокфелер!
Ето на кои дължим нещастията, които ни сполетяват. В цитирания откъс от разговора с Григорий Климов не става дума за това, че дегенератите са се изкачили до своите върхови властови позиции на планетата, след като в продължение на десетки векове са трупали пари и са натрапвали своите антихуманни доктрини във вид на религии.
В същото време пак Те, облечени в най-върховната възможна, но скрита власт, злоупотребяват с понятия като „свобода“, „равенство“, „братство“, „демокрация“, „цивилизованост“. Израелският военен и шпионин Яков Кедми, който избягал тъкмо от комунистическите дегенерати, настанени във властта в СССР, е прозрял всичко това. www.youtube.com/watch Разбира се, печалната картина на „нещастния“ Израел, от който никой не се интересува, е част от контрапропагандата. Когато слушате ченгета, трябва да внимавате. И като се осланяте на ерудицията си, да отсявате зърното от плявата.
Но Яков Кедми е прав в три неща. Първо, той е наясно, че проектът „Израел“ върви към приключване и страда. Не му се завръща в родната Москва. Това едно.
Също така той абсолютно правилно твърди: Ако изобщо са имали основания да се смятат за цивилизовани, западните страни са го изгубили доста отдавна, ама преди много векове. Още когато през Средновековието са наченали със зверствата – отначало помежду си, а сетне при завладяването и колонизирането на чужди народи.
На трето място, в Косово нямаше албанци. Накараха Тито да пише тамошните сърби такива. И да привлече други. Той ги придума, като ги съблазняваше с парични помощи за къщи или с нисколихвени кредити. То е все едно да извиете ръцете на хората във Великотърновско и да ги принудите да се обяват за някакви други, но не и българи. Косово беше сръбската християнска люлка!
Измислиха нова нация, която никога не е съществувала. Сега младите „косовари“ напускат бащините си домове и се запиляват по чужбина, за да си дирят късмета. Господ си знае работата.
В края на предходната публикация предупредих:
Без да издавам своите източници, които са далеч зад граница, предупреждавам: Една от първите стъпки на ТТП ще бъде насочена към стабилността на банковата система в Европа и на доходите в на Стария континент и в САЩ. Като ще последва най-опасната мярка – забраната на заплащането с пари в брой. Картите – кредитни, дебитни и пр., ще станат задължителни. От там до имплантирането на чипове има само една стъпка.
Сами пресметнете колко време измина оттогава. Ето какво стана до появата на настоящата статия:
„Държавата планира да ограничи допълнително разплащанията в брой. В момента можем да платим на ръка суми до 15 хиляди лева. В министерството на финансите не са решили окончателно, но според експерти прагът може да се свали и до 5000 лева.“
Това в милиционерската кочина, наречена Номенклатурия. А по света?
След като Интернационалът порази Европа от две страни – с добре организираната бежанска вълна и със срива на борсите, официално започнал с девалвацията на юана – Братството възнамерява да посегне и на хартиените пари. (Пръв предупредих за очакваната мярка. Както и, че те и без друго не са гарантирани с нищо. Просто са обикновени хартийки.) Например Европейската централна банка, печатницата на еврото, свива снабдяването с банкноти.
Точно по такъв начин през 1929 г. от САЩ започнала Голямата криза.
От края на 2013 година Старият континент беше ударен и от дълго планирания и финансиран от Вашингтон разпад на Украйна, прераснал в гражданска война. Колкото съществува държава Ирак, толкова има и Малорусия – средновековната българска провинция Шамбат.
Там, също както в Африка, Афганистан, Пакистан и Близкия изток, освен загиналите има друг вид жертви – прокудените от домовете си в резултат на кръвопролитията, зверствата и разрушенията. От и в Украйна тези нещастни люде са повече от милион и четвърт! А „бежанците също са хора. Изглежда този факт е забравен“, както най-сетне припомни заглавие в западен вестник.
Освен това кръстниците на брюкселската мафия извиха ръцете на Меркел, Камерън, Оланд и компания за налагане на санкции на Русия. От което, както е видно и за политически кьоравите, пострадаха икономиките на тези държавици. А това ще рече – техните жители, които живеят все по-зле. А чрез проекта „Ислямска държава“ – странна, невидима сянка на световния политически ринг, с която никой не желае да се боксира – посредством извършваните от нея погроми, масови убийства, показни обезглавявания и предизвикването на бежански вълни, Братството насажда страх сред европейците. Полека-лека те се отказват от свободи и права, постигнати с дългогодишна упорита борба.
Света, който оформят
Като своеобразна „премия“ към всичко това беше поставено началото на дрязги и разединение между отделни страни-членки на Евросъюза – например Германия и Гърция, Франция и Унгария.
Пълната дехармонизация и какофония на международните отношения, тоталното объркване и разстройство на нормалния човешки живот, невижданото от Втората световна война насам титанично преместване на огромни маси от хора, бяха предизвикани изкуствено, умишлено, преднамерено. Ала планът не е завършен. Постигането на неговите крайни цели предстои.
Те са: Цялостно преобразуване на Близкия изток, включително редуциране – намаление – на населението. Като се оформи санитарен кордон около Израел. Едновременно с това държавите, забогатели благодарение на своите петролни ресурси, които в самозабравата си се опитват да противостоят на Седемте сестри и на банкстерите, трябва да бъдат отслабени.
През вече изглеждащата ни далечна 1975 година британският изследовател и публицист Антъни Сампсън озаглави своя „пророческа“ книга така: „Седемте сестри: Големите петролни компании и света, който оформят“. В нея предсказа доста от нещата, на които сме свидетели днес. Впрочем, както и филмът „Телевизионна мрежа“, в който сценаристът Пади Чайевски ни разкри не само кой управлява политиката, но и един от основните инструменти за това – телевизията, като средство за ръководене на масовото съзнание.
Успоредно с това да бъде променен етническият състав на европейските страни. Което да доведе до постоянни противоречия, нетърпимост, даже до сблъсъци и хаос в тях. Механичните размествания на населението и високият прираст на пришълците на Стария континент следва да послужат като катализатор за залеза на цивилизацията на бялата раса. Само кръгъл идиот би съзрял някакъв расизъм в моите думи.
За да бъде проумян целият проект, в неговите мащаби и обвързаности, са нужни душа и съвест. Ала освен това – ум, желание и енергия за самообразоване и непрекъснато информиране.
С какво такова познание може да бъде полезно в живота, всеки сам да прецени. Със сигурност то не е необходимо на онези, които са се примирили с положението си на безропотни прасета в милиционер-комунистическата кочина. Те винаги ще грухтят доволно, докато свинегледачите им сипват по нещо в копанята. Яворов го е описал:
„И лучец еж, водица пий – и пак поглеж! Дий… Дий, воле, дий!…
Така си мреш, така сме ний, така – поглеж! Дий… Дий, краста, дий!“[ Пейо К. Яворов – „На нивата“, първоначално – „Пролетна жалба на орача“, сп. „Ден“, София, 1896 г.]
Всеки притежава свободна воля и право на избор.
Албeрт Айнщайн, отявлен противник на ционизма и Израел, не се е шегувал, когато установил:
„Две неща са безгранични: вселената и човешката глупост; не съм сигурен за вселената.“
За съжаление…
Но „обществата“ понасят да бъдат яздени и търпят нищожествата. Не се учудвайте, че изчезваме.
Заслужили сме го. Напълно. diagnosa.net/
Това е заръчал германският канцлер Бернхард фон Бюлов на своите политически наследници през далечната 1906 г. Социализмът е диктатура на съвсем незначителна на брой самонадеяна върхушка, съставена от дегенерати. Той не е република, което ще рече свобода, а деспотизъм, тирания. Диктатурата винаги, непременно означава войни, нещастия, кражби и мизерия. Социализмът неизбежно води до това, понеже разчита на поробването и грабителството, а не на свободата и труда.
През Втората световна война германски икономисти изследвали и съпоставяли производителността на труда на работниците и на концлагеристите. Първите се оказали четири пъти по-продуктивни.
В разказ на Уилям Фокнър двама робовладелци се припичат на слънце и бъбрят. Единият разказва, как си купили роби, но те се оказали изключително мързеливи. На въпросителния поглед на събеседника си отговорил:
„Сега работим, за да охраним робите. Та да можем да ги продадем.“
Наскоро чух виц, който нагледно обяснява какво представлява социализмът.
Ако отидете някъде в пустинята Сахара, и видите да внасят пясък, бъдете сигурни – преди пет години социализмът се е настанил на това място!
Банкстерите допуснаха социалистите до властта. И съсипаха държави, които вървяха напред и нагоре, бяха маяк, който служеше за ориентир на останалите. Те мечтаеха да го следват.
Всичко свърши. Левитските дегенерати – „леви“ и „десни“ – бълнуват нов световен ред – единна комунистическа държава на земята.
Не вярвате? Чували ли сте за Тони Бен? Знаете ли кой беше той?
„В продължение на много години, всяка събота Корбин правеше поклонническо пътешествие до дома на Тони Бен. В таен сговор с бащата на Ед Милибанд, марксисткия автор Ралф Милибанд, Бен събираше около себе си интересни мислители, симпатизиращи на левицата, готови да се включат в онова, което наричаха Независимо ляво сдружение. За да разговарят за злободневни неща.
Депутатът Джон Макдонъл каза: „Те обикновено обсъждаха всичко под слънцето. Джереми беше много близък с Тони до самия му край.“
Не само в тази публикация се твърди, че Тони Бен е бил главният ментор на кандидата за лидер на лейбъристите Джереми Корбин. Преди да разберете, защо ви занимавам с починалия през миналата година наставник на тъй охулваната или възвеличаваната фигура на Корбин, нека изложа няколко факта за самия Бен.
Колкото и невероятно да ви се струва, Антъни Нийл Уеджууд Бен (1925-2014) беше едновременно аристократ и социалист… по наследство. През 1942 г. неговият баща – Уилям Бен, виконт Стансгейт, бил избран в Камарата на лордовете. Отначало членувал в Либералната партия. Но впоследствие станал депутат от… Лейбъристката. Доста след него Уинстън Чърчил също прекрачил либералната граница и се провъзгласил за… „консерватор“.
Уилям Бен е бил британски министър за Индия и на въздухоплаването. Неговият син Бен – министър в кабинетите на Харолд Уилсън и Джеймс Калаган. Но също така – 47 години – член на Парламента от Лейбъристката партия!
Поначало глобализацията минава за идеология на свръхбогатия елит. На онези корпоратократи, които искат цялата власт на планетата. Мнозинството от хората смятат, че тези хора са… „десни“. Редовните читатели на тази медия – едва ли. Те са наясно с истината за т. нар. политически полюси. И за това, че поляризацията съществува в главите на най-неосведомените.
Тони Бен беше основател на движението „Да спрем войната“! На неговата редовна конференция през 2009 година той произнесе реч, която съдържаше следното:
Може би ще дойде ден, когато ще наложат в живота лозунга: Един бог, един народ, една държава, един лидер! Няма да има необходимост от партии, тъй като всички ще са обединени под общ скиптър с шестолъчната звезда отгоре.
За да бъде пълно „щастието“ и всички от народа да изглеждат еднакво, навярно ще наложат правила за сексуално общуване. Та в рамките на две поколения – примерно, населението да има една и съща външност: кафеникави, с полудръпнати очи и кестеняви коси. Бели и черни, жълти и смугли, руси, чернокоси, синеоки няма да бъдат допускани.
Ein Gott, ein Volk, ein Reich, ein Fьhrer! Heil Rothschild, der Sohn von David![ Един бог, един народ, една държава, един лидер! Да живее Ротшилд, синът Давидов!]
Убедихте ли се, че един отявлен левичар, който споделял част от идеите на марксизма, мечтаеше за единно световно правителство? Простете, но нима Карл Маркс още в „Манифеста на комунистическата партия“ не постави това като крайна цел на комунизма – една държава на земята? Като сте наясно, че Тони Бен е бил менторът на Джереми Корбин, кажете: Какво може да отличава мераклията за главния лейбъристки партиен пост от останалите глобалисти?
Тези дни някои от „десните“ икономисти успяват да прокарат в корпоративните медии по-честни мнения относно основната задача на глобализма – финалът на свободата. Според един от тях, „глобализацията е достигнала най-високите равнища“ на разполагащите с реална власт – power. Той констатира, че закъсващите икономики засилват протекционизма – изолацията на вносните продукти.
„Въпреки това би било погрешно да разглеждаме протекционисткия натиск като първопричината за онова, което в момента е изключително необичайното забавяне на нарастването в глобалната търговия. Фактически, по-вероятно е тези мерки да са отговор на явлението. Когато е трудно да бъде постигнато увеличение на износа, страните естествено се насочват навътре към себе си. Намират начини за подкрепа на вътрешното търсене. А ако могат, отхвърлят чуждестранните стоки и услуги.
Нарекоха го „върха на глобализацията“. И това е подходящ термин за онова, което сега не просто е модна теория, но е и феномен, който наблюдаваме. През юни видяхме съвсем нищожно покачване на глобалната търговия. Но тенденциите са неумолимо надолу. През второто тримесечие на тази година обемът на глобалната търговия спадна с 0,5 на сто, следвайки снижението от 1,5 процента през първото тримесечие, според най-новите данни. Това е първият подобен спад на глобалната търговия от рухването на [банката] “Lehman’s” [в средата на септември 2008 г.].
Спадът в интернационалната търговия е белязан само от нарастването на движението на работната сила през границите, понастоящем в номинално измерение – на безпрецедентни нива. Оказва се, че една форма на глобализацията е да се дава път на нещо, което политически е още по-отровно от същото.“
Ако глобализацията е истинска, никой не бива да спира потоците от работна ръка през държавните граници. Нали нейната крайна цел е изчезването на тези разграничителни линии и сливането на всички държави в една? Но не би – протекционизъм от ранга на настоящия едва ли е наблюдаван от четвърт век насам, след като Интернационалът заповяда разрушаването на Берлинската стена.
В същото време „свободолюбците“ опищяват орталъка заради бежанската вълна, която сами предизвикаха. Преобладаващата част от хората, нахлуващи на нашия континент от други места, са свестни. Те не искат да крадат или да разчитат на помощи от съответните правителства. Мечтаят да се трудят и да си осигурят сносен живот. Такъв, какъвто им беше отнет от въпросните управници, дето днес ги сочат с пръст.
„Във всички случаи, на този етап“ – заключава нашият „десен“ коментатор, – „каква е присъдата относно това дали пукнатината в нарастването на глобалната търговия е резултат от „върха на глобализацията“, или на още по-модерната теория за „вечна стагнация“, разпространявана сред онези ляво ориентирани, идеята, че капитализмът на свободния пазар е потънал в полупостоянното състояние на вцепенение, което изисква крайни равнища на финансово стимулиране и правителствена намеса?
Аз съм сред оптимистите. Все още сред онези от нас, които вярват в свободната търговия като най-ефективен път за напредък. И като най-добрата противоотрова, изобретена досега, срещу човешките конфликти, която държим в ръцете си, за да дадем солиден отпор, защитавайки я от силите на реакцията.“
Когато чуя, или прочета израза „силите на реакцията“, настръхвам. Връща ме в едни от най-страшните времена на тоталитарния социализъм. Когато, „борейки се против „силите на реакцията“, комунистите изтриха десетки милиони хора от лицето на земята!
Ако имах възможност, щях да запитам другаря „десен“ икономист: Дали безвъзмездните помощи в размер на около 3 трилиона долара, които през 2009 година правителствата в САЩ и Западна Европа отпуснаха на големите банки и на крупните производствени корпорации – например на автомобилната индустрия – бяха елемент на „капитализма на свободния пазар“? Ако отговорът е положителен, ще излезе, че при тоталитарната терористична власт на комунистите ние „сме се радвали“ тъкмо на това – на „капитализма на свободния пазар“!
Хайде стига! Ако народните маси на Запад са луди, в случай, че и тукашните са превъртели, все още се намират човеци, за които „свещените принципи на англосоца: Новоговор, двумисъл, променливост на миналото“, не са валидни. „На нас не ни се струва, че скитаме из дебри по морското дъно, изгубени в един чудовищен свят, където самите ние сме чудовища“. Знаем, че не сме.
Може да съм „сам“, но за мен „миналото не е мъртво“. А бъдещето? То наистина, може би, е „немислимо.“ Но знам, че винаги има шанс…
Ще ви излъжат или да? Знаете отговора
Какво кара „леви“ и „десни“ да се нахвърлят върху Джереми Корбин? Искал да национализира онова, което Маргарет Тачър приватизира. Вдруги ден пак ще раздържавяват… Какво от това? Щом подобни процеси са възможни, има ли значение? Особено като знаем, че всички са едни и същи – и „милата“ Маргарет, и „милият“ Джереми. Нали обслужват общи господари?
За тях, за властелините на света, е опасно друго въжделение на екипа Корбинов. Един от съветниците на Джереми „иска да сложи край на независимостта на Bank of England като част от общата политика на избавление „на народа от QE“.
Съкращението идва от quantitative easing. Тук го превеждат като количествени улеснения. Което е буквално, но не говори нищо. Става дума за парична политика на централните банки, която те приложиха след разразяването на глобалната финансово-икономическа криза през 2008 година. Състои се в изкупуване на активи, ценни книжа и финансови инструменти от частни търговски банки и други подобни институции – фондове, финансови къщи с конкретно насочени кредитни портфейли и т.н. По този начин се прави опит за повишаване на стойността на тези закъсали – повтарям: частни корпорации.
Обикновено стъпката е съпроводена с емитиране на още пари, понеже наличните не достигат. Което увеличава инфлацията. И предизвика още по-голяма бъркотия, каквато беше целта. Общо взето, тази мярка спаси някои от най-големите богаташи.
Докато народите се гърчеха, банкстерите, превърнали световната финансова система в джунгла със съответните закони, си раздаваха несметни премии с парите на данъкоплатците, получени по линията на quantitative easing. Този беше един от начините за разширяването на пропастта, която дели онези 1 процент свръхзаможни и останалите 99 на сто земни жители.
Практикуването на quantitative easing – количествени улеснения, от страна на централните банки, разкри истината за онова, което представляват те. Всяка централна банка е statu in statum – държава в държавата. Независима от правителството, тоест – от народа. Но Ротшилдови са сложили ръка върху всички тях. И след дни, около средата на септември, очаквайте поредния финансов катаклизъм.
Та ето къде всъщност Интернационалът го стяга чепика по отношение на Джереми Корбин. Съществува опасност той да се окаже обувка, два номера по-малка, която се стреми да бъде надяната на нозете на централните банкери.
Не се залъгвам – няма да стане. Единственото избавление от Тях е арест на всички от фамилиите поне до четвърто коляно. Съд по бърза процедура и дълга каторга, в която след тежкия работен ден да имат време да размишляват върху Вехтия завет, Талмуда, псевдохристиянството, исляма, холокостиката и военните си мераци. Но преди всичко – над банково-кредитната индустрия, чрез която повече от два века и половина заробват народите.
Пак казвам: Това са неосъществими момински блянове. Народите нямат сиво вещество, ищах, енергия, сили и не разполагат с организация, за да го постигнат. Такава е играта.
Онази безкрайна пиеса, която ни представят, за да могат Те да вършат истински важните неща зад завесите. Някои ми пишат, че усещат – всичко е, както казвате, но не мога да повярвам…
Да задължавам някого? Истината винаги е една. Фактите – също. Те не са идеални, а обективни. Съществуват, каквито са. Има ги в реалността. Друг въпрос е, какво битува във възприятията и съзнанието на хората. Вярата на отделния човек не променя фактите, действителността – истината. Освен, ако приемем, че всичко е относително и не познаваме фактора време… Това е прекалено сложно за мен.
Сега повечето от големите английски градове имат кметове лейбъристи. Можело на предстоящите местни избори и Лондон да падне в ръцете на… „социалистите“! Защо ни смятат за тъй безпаметни и глупави? Та влюбеният в Джордж Буш „социалист“ Тони Блеър беше по-десен и от изгората си в Белия дом!
В случай, че нечии политически врагове са вътре в собствената му партия, заканват се да я напуснат, ако той стане неин лидер, и особено щом се казват Тони Блеър и Гордън Браун, човек следва да се замисли поне малко. Още по-подозрително става, когато социалист по дефиниция, за какъвто винаги се е представял влюбеният в Джордж Буш хомосексуален военнопрестъпник Блеър, внезапно се нахвърля върху… социализма!
В статия, озаглавена „Политиката на Джереми Корбин е фантазия – като „Алиса в страната на чудесата“, той си мисли, че прави на пух и прах първо Доналд Тръмп, който е „десен“ кандидат за президент на САЩ. Значи да го коментира изобщо не е работа на чуждестранен политик. Освен ако Тони не си въобразява, че вече е ментор от световна величина.
После Блеър се нахвърля на социалиста Бърни Сандърс – също мераклия за наемател на Белия дом, но „отляво“, от Демократическата партия.
След това взима на мушка Шотландската национална партия и доскорошния гръцки премиер Алекси Ципрас. За да стигне до „Марин Льо Пен, която се носи във висините във Франция, отстоявайки краен национализъм, съчетан с квази-социалистическа икономическа политика, насочена към малкия бизнес, когато, нека го кажем, историческите прецеденти от подобна комбинация не са съвсем успокоителни“.
Хайде, пак опряхме до Хитлер и нацистите. Никога – до Ленин, Сталин, Рузвелт, Уилсън, Митеран, комунистите…
Последното е и неетичен удар в слабините. Може да мине пред все по-затъпяващата британска публика. Но не и при умните и мислещите читатели. Още повече, че, както вече констатирахме, Марин Льо Пен, заедно със самия Тони Блеър или вече реализираните й подобия на жени – Ангела Меркел и Хитлери Клинтън, отдавна е хваната за топките. При другарката Хилъри Родъм те личат толкова, че й е невъзможно да носи къси рокли и поли – ще се видят.
Тони Блеър заявява, че „върви политика на успоредна действителност, при която разумът причинява раздразнение, емоционалното въздействие царува, а единственото нещо, което си струва, е да се чувствате добре с всичко това“. Ако някой може, моля, нека ми преведе „мисълта“ на „политическия гений“.
За него бомбардирането на Белград, нахлуването в Афганистан и Ирак, нападенията над Либия и несекващата вече близо седемдесет лазарника ционистка агресия срещу съседите на политическия цирей, наречен Израел, е… нормалната действителност!
Ето ви един дегенерат, при това медицински и юридически освидетелстван като такъв, който вместо в усмирителна риза в съответната институция, както наричат лудниците в Англия и САЩ, не само е на свобода. Проповядва?! И е недосегаем. Макар да е корумпиран до козирката, постоянно го назначават на високоплатени интернационални длъжности. И той не престава да се проваля в тях.
Въпреки доказателствата за извършените от него крупни военни престъпления и криминални действия срещу човечеството и човечността, не го изправят пред съд. Вместо да е вързан с въжета, а цялото му имущество, придобито по престъпен начин, да е иззето в полза на хазната, Тони Блеър поучава, наставлява и агитира.
„Така че, когато хора като мен излизат напред и казват, че избирането на Джереми Корбин за лидер би било електорална катастрофа, неговите ентусиазирани нови поддръжници ококорват очите си. Нийл Кинък, Гордън Браун и аз имаме общо около 150 години членство в Лейбъристката партия. Ние сме доста различни. Не сме съгласни по определени теми. Но по тази сме единни.“
Блеър сравнява кандидата за водач на лейбъристите с шофьор на автомобил, който се движи по непознат път. Пасажерите, вече минавали по този друм, го предупреждават да спре, понеже е изпълнен с опасности. Но той не ги слуша.
Ако не е запознат със същността на съществото Тони Блеър, като чете, човек може да помисли, че има щастието да срещне размислите на мъдрец, който цял живот е служил на доброто. А не с изродщините на малоумен и алчен ратай на Интернационала, на военнопрестъпник, на чиято съвест лежат стотици милиони жертви на въоръжени конфликти.
„Много дегенерати притежават необикновени качества – например неутолимо желание да господстват, ненормално, направо патологично въжделение винаги да бъдат на върха. Много от тях са обладани от явна и неутолима жажда за власт.
Тези дегенерати се чувстват „избрани“, „елит“ (мания за величие); но едновременно с това те се усещат „гонени“ и „подлежащи на преследване“ (мания за преследване). Тъй като манията за величие и манията за преследване са родни сестри.
Всичко това са азбучни истини. Детска градина.“[Григорий Климов – “Божий народ”, Издательство “Советская Кубань”, вече цит. съч., стр. 3.]
Става дума за резултатите от десетилетните проучвания на такъв вид твари, формирали дегенерологията – науката за израждането и изродите. Тя се заражда и обособява в рамките на т. нар. Харвардски проект. Програма на Службата за стратегически услуги – ССУ, а след това – на нейния наследник ЦРУ, чието начало е поставено през четиридесетте години на миналия век. Нейната задача е да установи причините на заболяването. И като използва симптомите, да предостави на господарите на света методология за откриване и вербуване на дегенерати с цел властване. Но в името и за интересите на левитското Братство.
Адолф Хитлер е бил обект на едно от първите подобни изследвания, проведено през 1943-1944 година от екип под ръководството на известния тогава американски психоаналитик Уолтър Лангър. За неговото реализиране са били обработени и използвани цели купища документи, както и многобройни свидетелски показания на роднини и близки до фюрера на Третия райх. С възможно най-висока степен на сигурност е установен неговият произход – еврейски, от виенските Ротшилдови. Също така – умствените, психическите и физическите му качества.
Въз основа на миналото на Хитлер и на установеното от проучванията, са изведени заключения за възможното му бъдеще след края на Втората световна война. В доклада не се съдържат никакви съмнения в нейния изход – безусловна победа на Съюзниците! Един от вариантите за живота на фюрера след войната е бягство в Аржентина. Което се превръща в съвместна операция на нацистките секретни служби и ССУ.
Когато срокът за секретност изтече, докладът от изследването беше публикуван като авторска книга на Уолтър Лангър, с предговор от неговия брат – историка Уилям Лангър.
Разясненията бяха необходими, за да не сметнете, че следващият цитат е фантасмагория. Неговият автор е дългогодишен щатен сътрудник на ЦРУ, работил изключително в рамките на Харвардския проект – на дегенерологията.
„Практически всички световни вождове имат ярко изразен вроден комплекс на властта.
По правило той представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.
В края на четиридесетте и в началото на петдесетте години комплексът на латентния хомосексуализъм на Ленин („Комплексът на вожда“) беше изучаван най-внимателно в ЦРУ.
Кодовото название на тези строго засекретени научни изследвания беше Харвардски проект. Тъкмо там, работейки в група от изследователи по Харвардския проект, за първи път се запознах с тази тема.
Всяка добре организирана група от хора, които имат познания по въпросната забранена тема, може да намира и да издига във властта бъдещи лидери, като пешки в световната шахматна игра.[152] От само себе си се разбира, че вождовете на дегенеративната секта, които познават добре този проблем по собствената си кожа, практикуващи същата игра от няколко хиляди години, притежават гигантско преимущество пред онези, които играят без познание, без подготовка, че и на сляпо.
Всички сме виждали по телевизията, как 5-6 яки санитари не могат да овладеят един хилав умопобъркан.
Енергията, която тези безумци произвеждат, е най-добрата илюстрация на онова, каква действително непобедима енергия притежава полуненормалният садистичен изрод, обладан от жажда за власт.
Тези хора са като оръжие за масово поражение.
В днешния ден мнозина вече знаят основните принципи на устройството на атомната бомба. Но само твърде ограничен кръг от посветени има познания и умения, необходими за производството на ядрено оръжие. И онова, което е не по-малко важно, единствено те биха могли да отправят ядрената бойна глава право в целта, като я използват за разрушаване на държавните структури.
Същото се отнася и за познанието в областта на висшата социология. Обаче дегенератите са по-ефикасни в разрушаването на страните, отколкото ядреното оръжие. Те са почти толкова ефективни (но едновременно с това и опасни), колкото биологичното оръжие.
По правило, дегенератите ненавиждат нормалните хора. Нали „дяволът не може да обича и не обича онези, които обича“?
На отвратителните изроди им доставя садистично удоволствие да наблюдават, как един полубезумен лидер-изчадие, когото са довели на власт в една държава, тръгва да воюва с друг полубезумен изроден садист, изведен на власт в друга държава пак от тях. А милиони и милиони нормални хора загиват. При това – за развлечение и поради садистичното удоволствие на тези лидери от дегенеративната секта.
Искате да ме попитате, как се върши това? Прави се чрез масонството.
Масони, илюминати, ротарианци и така нататък („нашето име е легион, тъй като сме много – му отговориха бесовете“) – всички те са клубове, където дегенератите внимателно следят поведението на възможните кандидати. И при потвърждение за наличие на силни хомосексуално-садистични наклонности, започват активно да ги издигат към върховете на властта.“
Началото на края на Европа,
каквато я познаваме – заслужено
Тони Блеър се влюбил в Джордж Буш, споменава лорд Джон Сюъл в познатия ви видеозапис. Хитлери Клинтън „навярно е изяла повече катерички от мен“, признал съпругът й Бил – бивш президент и незаконен син на Дейвид Рокфелер!
Ето на кои дължим нещастията, които ни сполетяват. В цитирания откъс от разговора с Григорий Климов не става дума за това, че дегенератите са се изкачили до своите върхови властови позиции на планетата, след като в продължение на десетки векове са трупали пари и са натрапвали своите антихуманни доктрини във вид на религии.
В същото време пак Те, облечени в най-върховната възможна, но скрита власт, злоупотребяват с понятия като „свобода“, „равенство“, „братство“, „демокрация“, „цивилизованост“. Израелският военен и шпионин Яков Кедми, който избягал тъкмо от комунистическите дегенерати, настанени във властта в СССР, е прозрял всичко това. www.youtube.com/watch Разбира се, печалната картина на „нещастния“ Израел, от който никой не се интересува, е част от контрапропагандата. Когато слушате ченгета, трябва да внимавате. И като се осланяте на ерудицията си, да отсявате зърното от плявата.
Но Яков Кедми е прав в три неща. Първо, той е наясно, че проектът „Израел“ върви към приключване и страда. Не му се завръща в родната Москва. Това едно.
Също така той абсолютно правилно твърди: Ако изобщо са имали основания да се смятат за цивилизовани, западните страни са го изгубили доста отдавна, ама преди много векове. Още когато през Средновековието са наченали със зверствата – отначало помежду си, а сетне при завладяването и колонизирането на чужди народи.
На трето място, в Косово нямаше албанци. Накараха Тито да пише тамошните сърби такива. И да привлече други. Той ги придума, като ги съблазняваше с парични помощи за къщи или с нисколихвени кредити. То е все едно да извиете ръцете на хората във Великотърновско и да ги принудите да се обяват за някакви други, но не и българи. Косово беше сръбската християнска люлка!
Измислиха нова нация, която никога не е съществувала. Сега младите „косовари“ напускат бащините си домове и се запиляват по чужбина, за да си дирят късмета. Господ си знае работата.
В края на предходната публикация предупредих:
Без да издавам своите източници, които са далеч зад граница, предупреждавам: Една от първите стъпки на ТТП ще бъде насочена към стабилността на банковата система в Европа и на доходите в на Стария континент и в САЩ. Като ще последва най-опасната мярка – забраната на заплащането с пари в брой. Картите – кредитни, дебитни и пр., ще станат задължителни. От там до имплантирането на чипове има само една стъпка.
Сами пресметнете колко време измина оттогава. Ето какво стана до появата на настоящата статия:
„Държавата планира да ограничи допълнително разплащанията в брой. В момента можем да платим на ръка суми до 15 хиляди лева. В министерството на финансите не са решили окончателно, но според експерти прагът може да се свали и до 5000 лева.“
Това в милиционерската кочина, наречена Номенклатурия. А по света?
След като Интернационалът порази Европа от две страни – с добре организираната бежанска вълна и със срива на борсите, официално започнал с девалвацията на юана – Братството възнамерява да посегне и на хартиените пари. (Пръв предупредих за очакваната мярка. Както и, че те и без друго не са гарантирани с нищо. Просто са обикновени хартийки.) Например Европейската централна банка, печатницата на еврото, свива снабдяването с банкноти.
Точно по такъв начин през 1929 г. от САЩ започнала Голямата криза.
От края на 2013 година Старият континент беше ударен и от дълго планирания и финансиран от Вашингтон разпад на Украйна, прераснал в гражданска война. Колкото съществува държава Ирак, толкова има и Малорусия – средновековната българска провинция Шамбат.
Там, също както в Африка, Афганистан, Пакистан и Близкия изток, освен загиналите има друг вид жертви – прокудените от домовете си в резултат на кръвопролитията, зверствата и разрушенията. От и в Украйна тези нещастни люде са повече от милион и четвърт! А „бежанците също са хора. Изглежда този факт е забравен“, както най-сетне припомни заглавие в западен вестник.
Освен това кръстниците на брюкселската мафия извиха ръцете на Меркел, Камерън, Оланд и компания за налагане на санкции на Русия. От което, както е видно и за политически кьоравите, пострадаха икономиките на тези държавици. А това ще рече – техните жители, които живеят все по-зле. А чрез проекта „Ислямска държава“ – странна, невидима сянка на световния политически ринг, с която никой не желае да се боксира – посредством извършваните от нея погроми, масови убийства, показни обезглавявания и предизвикването на бежански вълни, Братството насажда страх сред европейците. Полека-лека те се отказват от свободи и права, постигнати с дългогодишна упорита борба.
Света, който оформят
Като своеобразна „премия“ към всичко това беше поставено началото на дрязги и разединение между отделни страни-членки на Евросъюза – например Германия и Гърция, Франция и Унгария.
Пълната дехармонизация и какофония на международните отношения, тоталното объркване и разстройство на нормалния човешки живот, невижданото от Втората световна война насам титанично преместване на огромни маси от хора, бяха предизвикани изкуствено, умишлено, преднамерено. Ала планът не е завършен. Постигането на неговите крайни цели предстои.
Те са: Цялостно преобразуване на Близкия изток, включително редуциране – намаление – на населението. Като се оформи санитарен кордон около Израел. Едновременно с това държавите, забогатели благодарение на своите петролни ресурси, които в самозабравата си се опитват да противостоят на Седемте сестри и на банкстерите, трябва да бъдат отслабени.
През вече изглеждащата ни далечна 1975 година британският изследовател и публицист Антъни Сампсън озаглави своя „пророческа“ книга така: „Седемте сестри: Големите петролни компании и света, който оформят“. В нея предсказа доста от нещата, на които сме свидетели днес. Впрочем, както и филмът „Телевизионна мрежа“, в който сценаристът Пади Чайевски ни разкри не само кой управлява политиката, но и един от основните инструменти за това – телевизията, като средство за ръководене на масовото съзнание.
Успоредно с това да бъде променен етническият състав на европейските страни. Което да доведе до постоянни противоречия, нетърпимост, даже до сблъсъци и хаос в тях. Механичните размествания на населението и високият прираст на пришълците на Стария континент следва да послужат като катализатор за залеза на цивилизацията на бялата раса. Само кръгъл идиот би съзрял някакъв расизъм в моите думи.
За да бъде проумян целият проект, в неговите мащаби и обвързаности, са нужни душа и съвест. Ала освен това – ум, желание и енергия за самообразоване и непрекъснато информиране.
С какво такова познание може да бъде полезно в живота, всеки сам да прецени. Със сигурност то не е необходимо на онези, които са се примирили с положението си на безропотни прасета в милиционер-комунистическата кочина. Те винаги ще грухтят доволно, докато свинегледачите им сипват по нещо в копанята. Яворов го е описал:
„И лучец еж, водица пий – и пак поглеж! Дий… Дий, воле, дий!…
Така си мреш, така сме ний, така – поглеж! Дий… Дий, краста, дий!“[ Пейо К. Яворов – „На нивата“, първоначално – „Пролетна жалба на орача“, сп. „Ден“, София, 1896 г.]
Всеки притежава свободна воля и право на избор.
Албeрт Айнщайн, отявлен противник на ционизма и Израел, не се е шегувал, когато установил:
„Две неща са безгранични: вселената и човешката глупост; не съм сигурен за вселената.“
За съжаление…
Но „обществата“ понасят да бъдат яздени и търпят нищожествата. Не се учудвайте, че изчезваме.
Заслужили сме го. Напълно. diagnosa.net/
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
